Cover story

DSC_1661а
DSC_1472A
DSC_1591O

Cover story

Радина Кърджилова за ЛЮБОВТА,
Деян, малкия Христо, театъра и новия филм „12А”

Текст: Антоанета Найденова

Радина Кърджилова е родена под знака на Близнаци – на 17 юни, но в нея няма нищо двойствено: приема едно към едно хората, които обича, и света, в който живее. През 2009-а завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Пламен Марков и Ивайло Христов. Междувременно изгрява в седмото изкуство – в копродукцията „Последният бей на Балканите” и в „Тилт” на братя Чучкови. Влиза в тв сериалите „Стъклен дом” и „Фамилията” и веднага печели комплиментите на феновете. Получава овации в Модерен театър – в „Пухения“ и „Самотният запад“.  Сега е от младите звезди в трупата на Военния театър – на сцената, от която тръгва славата и на нейния любим Деян Донков. Те са двойка от 2011-а, а през лятото на 2016-а станаха щастливи родители на Христо. Синът им е кръстен на бащата на Радина – известния художник Христо Кърджилов.

  • Госпожо Кърджилова, коя от ролите си харесвате най-много?
  • Всичките роли, в които съм се превъплъщавала, са създадени с много работа, всеотдайност, търпение и любов. Всяка от тях носи своята различна история и съдба. Затова ги обичам до една. Те са единствени и неповторими. Моята скъпа колекция, дълбоко запечатана в съзнанието ми.
  • Станахте популярна с участието си в „Стъклен дом”, но все пак театърът или киното е голямата ви любов?
  • Микеле Плачидо казва: „Можеш да снимаш хиляди филми от най-популярните, но истински актьор ще останеш в театъра. Само на сцената можеш да разбереш колко наистина струваш“. Театърът е светиня, олтар… Това е място, на което се решава съдбата ти. И там, за разлика от киното, се изисква всичко от теб, на което си способен да дадеш сега, на момента, в този миг и в тази секунда – и да знаеш, че няма връщане назад, нито пауза… Театърът е магия – всеки път с различно заклинание. А киното също е магия, но зависеща не от един, а от много магьосници.
  • Кога и как осъзнахте и разбрахте, че сцената е вашето призвание?
  • Когато в един от спектаклите усетих, че се движа във въздуха, че съм толкова вътре в обстоятелствата и в историята на пиесата. Полетях. Беше страшно, но незабравимо усещане. Лорка го нарича дуенде – „… и така, дуендето е сила, а не действие, то е борба, а не размишление. То не е въпрос на дарба, а на истински жив стил, тоест на кръв, на прастара култура, на непрекъснато създаване“. Невинаги се получава обаче.
  • Имали ли сте някога колебания дали да тръгнете по пътя на вашия баща, известния художник Христо Кърджилов?
  • Изборът ми да стана актриса беше случаен. В живота си доста пъти съм била на кръстопът заради несигурност в характера – исках да бъда адвокат, журналист, лекар, после пак журналист, пак адвокат и т.н. Но съдбата определи пътя на развитието ми – да бъда това, което съм сега. А за изобразителното изкуство… предпочитам да му се наслаждавам. Баща ми е изключителен художник, а талантът му е необятен. Трудно бих достигнала и малка част от постиженията му.
  • Ако ви бяха скъсали в НАТФИЗ, с какво щяхте да се занимавате?
  • Знам ли… попитайте съдбата.
  • В кои моменти Съдбата ви е дала знак?
  • Когато съм гледала към нея.
  • Кога се запознахте с Деян Донков? Беше ли любов от пръв поглед?
  • Запознахме се преди 6 години и оттогава сме неразделни. И сега, когато го погледна, все едно се влюбвам отново и отново.
  • Кои са опорните точки в житейската ви философия?
  • Деян и Христо.
  • Върнахте се на работа само месец след раждането на сина ви – това отрази ли се на грижите за детето?
  • Откакто Христо се появи, успяхме така да съчетаем нещата и ангажиментите, че той да не усети липса. Играя спектаклите в Театър “Българска армия” – „Йерма“, „Декамерон“, „В полите на Витоша“.
  • Как успяхте да съчетаете майчинството със снимките на новия филм „12 А” – продължение на хитовия „11 А”?
  • Деян беше неотлъчно до мен и ми помагаше. Христо присъстваше на целия снимачен процес и се превърна в талисмана на продукцията. Имахме осигурена каравана, където малкият спеше и се хранеше. Слава Богу, времето беше на наша страна и успяхме да хванем последните слънчеви лъчи, така че Христо не беше лишен и от разходки – докато аз бях пред камерите, Деян го разхождаше в непосредствена близост до терена, където се развиваше действието по сценарий. Оставам с прекрасни спомени от страхотния екип – актьорите и всички останали.
  • Какъв баща е Деян Донков?
  • Деян е баща в пълния смисъл на думата. Всеотдаен, любящ, нежен, балансиращ. Той олекотява и усмихва дните ни.
  • Как се промени животът ви след появата на детето? Липсват ли ви бохемските нощи?
  • Станахме още по-сплотени, по-силни и като че ли се капсулирахме. Създадохме си един уют, от който не искаме да излезем. Променихме се… Страховете се промениха, центърът се измести. А за нощните излизания има време.
  • Планирате ли братче или сестричка за Христо?
  • Да. Но всичко с времето си.
  • В перфектна форма сте само половин година след раждането. Как я поддържате?
  • Благодаря, но има какво още да се желае. Иначе избягвам панирано, пържено, газирано. За съжаление обаче, преоткрих сладкото и ми е много трудно да се ограничавам и да се разделя с него и с най-достойните му представители – тортите.
  • Следите ли модните тенденции и съобразявате ли се с тях?
  • Следя ги с интерес, но невинаги спазвам линията и цветовете, които са подходящи за даден сезон. Придържам се към черно, бяло и към сивата гама.
  • Какъв е любимият ви стил на обличане?
  • Спортно-елегантен.
  • Имате ли предпочитания към някои марки?
  • Купувам дрехи, които знам, че ще нося, а няма да стоят красиви и необлечени в гардероба ми. Но ако трябва да бъда честна, имам няколко много красиви рокли, които все още не са намерили своя повод.
  • Обръщате ли внимание на аксесоарите?
  • Те са необходимият завършек за всеки тоалет… Задължителен, ненатрапчив, секси детайл.
  • Коя е любимата ви чанта и знаете ли какво има в нея в момента?
  • Любимата чанта е голяма, черна, кожена, с къси дръжки. Сега обаче излизам с помощната чанта към количката на Христо, което е милитъри модел на Cybex – не отстъпва по дизайн на която и да е друга дамска чанта и е пълна с пелени, кремчета, биберони, играчки, ключове, бебешки дрешки, одеялце, вазелин за устни, телефон и разбира се, книга.
  • Токчета или спортни обувки?
  • И двете – зависи от повода. Но в това забързано всекидневие един груб кожен ботуш или класическият Timberland вършат страхотна работа.
  • Какво ви предстои през 2017-а?
  • Само хубави неща, надявам се.

Акценти

„Страховете се промениха, центърът се измести след появата на детето“

„В един от спектаклите усетих, че се движа във въздуха… Полетях. Беше страшно, но незабравимо усещане, казва популярната актриса“

 

Текст снимки

Фотограф Петя Чолакова

Ретуш Орлин Христов

Коса Аксиния за салон „LACE“

Грим Деси Йорданова

Рокля, Valentino от магазин РАР

Рокля, Valentino от магазин РАР

Блуза и пола, Ermanno Scervino от магазин РАР